Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.07.2007 23:54
Под Дъба
Реших да се върна на село, реших да забравя глада
Реших да излезна и смело, да седна сам пак под дъба
Реших да погледна нагоре, да грейне лицето ми голо
Реших да попия лъчите, докато другите гледат надолу
Реших да се спра за момент, и да позная красивия миг
Реших, че със вкус на цимент, съм далеч по-малко велик
Реших да не спирам да вярвам, че може да има любов
Реших без пари да я давам, когато застигне ме зов
Реших дъха си да спра, та да чуя звука на сърцето
Реших, че така ще умра – без нищо, с усмивка в лицето
Реших да се радвам на малко, защото аз друго си нямам
Реших да ценя красотата, а не от далеч да сравнявам
Реших да попия живота, а не той да изцежда от мен
Реших да прегърна небето, да вярвам че и утре е ден
Реших, че е време да искам – да бъда достоен напук
Реших, че във стая със книги, е смешно да останеш неук
Реших, че не ми трябва къща, да позная дома си и смело
Реших, че живота се връща, когато си сам пак на село
Реших, че бях роб на преструвка, която превърна ме в стар чичко
Реших, че е грях без целувка да вярвам, че имал съм всичко
...