Клиширана Самота

Да те познавам за мен е сила.
От другите напреде по-разбрах,
че свойството да си ми мила,
е дар от Бога, а не грях.

И няма да изпадна пак във съжаление,
че мястото ти отново е до мен.
А, ще те прегръщам и вечно с умиление
ще помня този ден.

Денят, когато ти отново ме намери.
Денят, във който ме хвана за ръце.
И времето, което ти зачеркна.
И как туптеше моето сърце.

Тази игра - играем със години,
При тебе аз, и ти при мен.
Смеха ти виждам, във очите сини
Плачът, когато идва този ден.

Денят, когато ти отново ме напускаш.
Денят, във който тръгваш мълчешком.
И времето, в което заключвам аз вартата
И как замлъква моят дом.

Ще те поискам в някой миг отново,
Свидетел ми е празнотата, в чиито обятия лежах.
Макар и тръгнала, върни се.
Тебе познавам, от други ме е страх!



...Мина много време, но благодаря на "Svetlito" за вдъхновението !