По случай 3-ти март. Да не забравяме тези, на които дължим свободата си !


Празен.Пратеник

Чернеят белите могили, покрити със засъхнал сок от плът
И само двама, останали без сили, чертаят бъдещето си по кален път
Живеем, за да помним вечно как пощади ни, съдбата за сетно време
Живеем, за да помним вечно, да търсим, да носим туй тежко бреме
Как смело гледахме напред, що огън адски извираше в далечината
Как кръв ни, у вените пулсираше, щом паденеше до нас граната
И няма да забравим братята, що с нази бяха - рамо до рамо и гръб до гръб
И как ревяхме сами във тъмнината, и чистехме лицата си от братска плът
Кълняхме враговете си и чакахме с ножове във ръцете - покрити от мъглата
Да приближи що ни уплаши, противници с лицата зверски - да им прережеме гърлата
Напред науката е слънце, но не за нас - тук пръв другар ни е луната
Животът ни е просто зрънце, с което гаври се съдбата
И кръв през зъби, и зъби с кръв настъпвам долу, вървя, рева и мразя
Изстинали очи ме гледат, и молят ме за мъст, щом ги докосна, когато с колена ги газя  
Прощавай майко, прощавай мила, и сбогом татко - последни думи на героя
За мен съдба по-славна няма, от тази с братята да падна в боя.