Есенна Анти-Обич

Вървя и се усмихвам, и чакам да ме прегърнеш
Студени тръпки ме полазват, когато към мене погледа си върнеш
Убий без време – пулсираща агония ме чака в обзора мисли – твоят
Да имаш силата, която давам е шансът малък - унищожението на героят

Плетяща спомените грозни - есен, ни чака в края и ни завижда
Без план за бягство сме - смутени, смачкани и без надежда
Син, ситен пясък ни покрива, щом жълтият и вой проникне в нас
И чувство, че ни ненавижда, че няма смисъл - това е крайният ни час

Убий без време – поглъщай лепкавата ми отрова
Щом нямаш сила да ме обичаш, вземи ми всичко – прати ме в гроба
Но имай смелост и без съмнение върши делата си последни
Богати всички сме, но и страхливи да смятаме, че смелите са бедни

Копай дълбоко в гръдта ми тежка, мокра – наквасена от сълзи на Човека
Ти жълта и безсмъртна злоба, ти си убиецът на всичко свято и чумата на века
Крадеш от всички и от себе си дори, свирепа алчност – бясна, несръвнима
Къпи очите си в отрова, доволно гледай, когато караш някой да си отива

И знай, щом споменът за мен – Човекът, отново те настигне
Ще паднеш в прах, със врат пречупен, и никой няма да те вдигне
Ще гледаш само към небето, което ще излее върху тебе реки от капеща омраза
Ще чувстваш самота без време, застинала завинги във тази фаза