Те нямат нищо

Пътища пустеят, докато вътре хората се смеят
Дървета, храсти и гробове гният, докато вътре хора пият
Напред е дума, която ни напуса, за хората напред е метафората гнусна
Застой в калта е, която ни обгръща, за хората е без значение
Те имат къща.

Щом имаш сила, да движиш пръсти по стръковете на тревата
Щом имаш сила, клепачите да мокриш със дар от Бога - росата
Не спирай да се взираш във безкрая - красотата на далечината
Каквото търсшиш ще намериш, когато познал си изпитанията на съдбата

Пътища пустеят, но вътре няма хора да се смеят
Дървета, храсти и гробове гният, но масите са празни и няма Ги да пият
Назад е дума, която ни напусна, на времето напред бе за хората
метафората гнусна
Калта я няма, и само вятарът е тук и ни обгръща, за хората е без значение
Те нямат нищо - ни смях, ни радост, ни къща.